Съевата дупка

Името и дават двама братя овчари Съю и Съйко, които я открили случайно докато се укривали
от турците. Предполага се, че се е образувала преди около три милиона години.През 1963г. е обявена за природна забележителност. При благоустройството и през 1967 г. са открити глинени съдове, кости на животни, монети от времето на Римската империя.Средната температура в пещерата е между 7 и 11 градуса., влажността 90-98 %. Срещат се сталактити, сталакмити, сталактони, хеликтити и дендрити.Пещерата се състои от пет отделни зали: Купена, Срутището, Концертна зала, Космос и Белият замък.
Купена е първата зала на входа на пещерата.Наречена е на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.
Срутището е втората зала. През 1893г. при едно голямо земетресение всички сталактити падат на земята. При падането единият се счупва и заприличва на оръдие.
Концертна зала е третата и е наречена така заради отличната си акустика.В нея са пяли Лили Иванова, Емил Димитров, детския хор на БНР.
Космос е четвъртата зала.Наречена е така заради сталактит с формата на ракета.
Белият замък е петата последна зала. Името и идва от сталактон във формата на замък.
Съевата дупка се намира в с.Брестница област Ловеч на 10 км.от Ябланица.Тя попада в списъка със стотте национални забележителности на България.