Белоградчишките скали са скални формации в западната част на Предбалкана, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик, Праужда и Белотинци. Самата местност е дълга 30 километра и широка 3 километра. Белоградчишките скали са едни от най-красивите природни забележителности не само в България, но и по света. Имат фантастични очертания – фигури на хора, кули, кораби, гъби, обелиски, замъци, животни. По-забележителните от тях са: Боров камък (с недостъпно теме, коронясано с вековни борове), Пчелин камък (в пукнатините му живеят диви пчели), Орлов камък (на отвесните му скали гнездят скални орли), Кукувицата (при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица), Адам и Ева, Сфинксът, Мечката, Учителката, Монасите, скалната феерия Магаза (с пещери), Велковата глава (по името на легендарния хайдутин), Борич (в основата му има дълбока пропаст).
Белоградчишките скали са обект на местен и международен планински туризъм. За тяхната красота са писали: френския пътешественик Ж.А. Бланки, Ф. Тоула, Феликс Каниц, Константин Иречек и други. Обявени са за природна забележителност през 1949 година и заедно с Белоградчишката крепост са част от Стоте национални туристически обекта. Ако сте на почивка на планина в региона на Белоградчишките скали, не пропускайте да посетите и пещера Магурата, която се намира в близост.
