Белоградчишка крепост
Белоградчишката крепост се намира в Белоградчишките скали, в западна Стара Планина, непосредствено до град Белоградчик. Отстои на 52 километра югозападно от град Видин, на 182 километра от София и 68 километра от Монтана. Наричана е още Белоградчишко кале.
Според намерения български надпис, Белоградчишката крепост е построена върху останки от римска крепост (I-III век) по време на Султан Махмуд II (1808-1839 година). Строежът и е завършен през 1937 година с ангариен труд на околното българско население. Градежът на Белоградчишката крепост е типично турски: зидовете са облицовани с дялани блокове, а вътрешността им е запълнена с хоросан и дребни камъни. Калето е с неправилна форма, издължена в посока изток – запад. Портите, особено вътрешната са с оригинална форма и богата каменна пластика. В стената при главния вход е имало плочи с надписи на турски и на български език. Използвана е за последно като форти – фикационно съоръжение по времето на Сръбско – българската война през 1885 година.
Белоградчишката крепост е частично реставрирана, като се стопанисва от Белоградчишкия исторически музей. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работното време е от 9 до 18 часа, без почивен ден.
Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение. В района има хотели и къщи за гости, готови да посрещнат туристи.
Tweet
Според намерения български надпис, Белоградчишката крепост е построена върху останки от римска крепост (I-III век) по време на Султан Махмуд II (1808-1839 година). Строежът и е завършен през 1937 година с ангариен труд на околното българско население. Градежът на Белоградчишката крепост е типично турски: зидовете са облицовани с дялани блокове, а вътрешността им е запълнена с хоросан и дребни камъни. Калето е с неправилна форма, издължена в посока изток – запад. Портите, особено вътрешната са с оригинална форма и богата каменна пластика. В стената при главния вход е имало плочи с надписи на турски и на български език. Използвана е за последно като форти – фикационно съоръжение по времето на Сръбско – българската война през 1885 година.
Белоградчишката крепост е частично реставрирана, като се стопанисва от Белоградчишкия исторически музей. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работното време е от 9 до 18 часа, без почивен ден.
Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение. В района има хотели и къщи за гости, готови да посрещнат туристи.
Tweet