Регистрация
Повече опции

Архитектурно – исторически резерват Царевец

Архитектурно – исторически резерват Царевец

Архитектурно – историческият резерват Царевец е най-известната забележителност в град Велико Търново. Намира се на един от хълмовете в града и е главната крепост на средновековния Търновград, в центъра на който се издигат патриаршеския и царския дворец.
В югоизточния край на крепостта Царевец се е издигала бойна кула, която е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 година от цар Калоян и затова е известна като Балдуинова кула.
На 700 метра от главния вход в северна посока, хълмът Царевец завършва със силно издадена над река Янтра скала, известна като Лобна скала. От нея през ХI-ХIV век били хвърляни в река Янтра предателите.
Дворецът на българските царе се е издигал в централната част на крепостта Царевец. Представлявал е самостоятелен ансамбъл, ограден с крепостни стени и бойни кули и е заемал площ от 4872 кв.м. По своя план и устройство той е от тип "затворен архитектурен комплекс".
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Патриаршеската църква била богато украсена навсякъде. Тя е един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от византийско робство и възобновяването на българската държава, и е отворена за посещение през ноември 1985 г. Архитектурно – историческият резерват Царевец е част от Стоте национални туристически обекта.

За по-емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите на архитектурно-музейния резерват 'Царевец" е осъществена и аудио-визуална програма "Царевград - Търнов - звук и светлина". Това е вечерен светлинно-звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търновград. Чрез силата на музиката и ефектно осветление, тази програма има за цел да създаде един незабравим и емоционален образ на хълма Царевец, пресъздавайки величието и славата на древната столица на България, която е станала синоним на българския дух и националната гордост. Музиката, която е специално написаната за случая, е водещия елемент, който помага да се проследяват историческите събития. Първите звуци водят в един нереален свят, далече назад във вековете, когато тези земи са били обитавани от траки, славяни и прабългари. Музикалната тема предизвиква мисли за създаването на българската държава през 681 година, за борбите за нейното укрепване и мирното съзидателния труд на свободолюбивия българския народ.
Постепенно ритъма се засилва и се въвежда нова тема, която символизира набезите на враговете, като най-болезнен е този от византийското нашествие през 1018 година. Тежката мантия на робство покрива земята на българите и воплите на страдащите хора се чуват отвсякъде. Въстанието през 1185 година носи свобода и слава на Търновград, който по-късно става и столица на възстановената държава. През 1393 година черен облак идва на Балканите и Османската орда е около стените на Царевец. Героизмът на българският народ е пресъздаден чрез мелодията на песента за цар Иван Шишман. Битката е загубена, но това, което остава, е силната вяра. България попада под потисническо петвековното робство, но националният дух е съхранен. Изведнъж се чува сладък глас на кавал, който преминава през хаотичните звуци на робството и трудностите на хората и изразява най-съкровените мечти за свобода. Следва покана за оръжие, но свободата не се постига лесно. Тя идва с щиковете на руските войски и българските опълченци. Окъпан в слънчева светлина и много радост Търновград посреща освободителите. Празнични камбани свирят във възхвала на освободения град. Това е началото на едно ново бъдеще за Търновград, в което ще станем свидетели и на други битки и победи. Този спектакъл не е реконструкция на миналото, а своеобразен мост към настоящето и бъдещето.