Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница е тракийска куполна гробница от елистичната епоха, датирана от края на IV век и първата четвърт на III век преди новата ера. Тя е открита на 19 април 1944 година в могила до Казанлък от войници, които копаели окоп. Предполага се, че Казанлъшката гробница е ограбена още в древността, а за богатството й се съди по забележителните стенописи в нея. Силно впечатление прави не само високото художествено майсторство на неизвестния художник, но и вещото и умело съчетание и разпределение на фигурални композиции и декоративни мотиви, съобразени с архитектурната форма и тектониката на гробницата.
Казанлъшката гробница е сравнително малка. Тя се състои от правоъгълно предверие с размери 2,6 * 1,84 метра, тесен коридор с размери 1,96 * 1,12 метра и тухлена гробна камера с кошеровидно – камбановиден купол. Нейната височина е 3,25 метра, а диаметъра и е 2,5 метра. Предверието е изградено от грубо издялани каменни блокове, свързани с кал, а коридора и гробницата от добре изпечени тухли, свързани с хоросан. Коридорът е засводен с двускатов свод. При украсата са използвани два способа – мокро фреско и темперна техника. Стените на коридора са измазани с фина варова мазилка и помпеанско червен цвят, черен лъскав цокъл и бял релефен пояс. Красив фриз с растителен елемент обикаля стените в горния край. Над него, върху двата ската на свода, е изписан втори фриз, в който е разгърната многофигурна батална сцена. Човешките и конските фигури са подредени на едно равнище, върху рамковата линия на фриза. Художника учудва с познанията си за пропорциите на човешкото тяло и на конските фигури, богато и разнообразно изваяни в характерни пози и движения.
В същинската гробница долната част на стенописите е в бял цокъл, който преминава в черен релефен пояс и завършва в помпеанско червено. Леко наклонените и извити стени на помещението образуват едно цяло с купола. Център на композицията е уникална живописна сцена на гороизирания покоийник и съпругата му, седнали на погребално угощение. Ръцете на мъужа и жената са трогателно сплетени. Според някои изследвания художникът на стенописите е Атенион от град Маронея.
Днес достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев, а художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
Стенописите в Казанлъшката гробница са важен извор за проучване на живописта и бита на знатните тракийци през IV - III век преди новата ера. Това е най-добре запазеният паметник от изкуството в Тракия от тази епоха и затова Казанлъшката гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство през 1979 година. Казанлъшката гробница е и сред Стоте национални туристически обекта.
Гробницата привлича ежегодно много туристи, ако и вие сте от тях, възможностите за нощувка са или в хотел или къща за гости в Казанлък.