Връх Ботев е най-високият в Стара планина, в Троянско-Калоферската планина. Старото му име до 1950 година е Юмрукчал. Висок е 2376 метра. Има масивен изглед – широко и заоблено било, което наподобява юмрук (оттам и турското му име) и стръмни и отвесни северни и южни склонове. Изграден е от навлечени на север средногорски гранити и гнайси върху по-неустойчиви кредни и старотерциернии седиментни скали. По периферията на гранитния навлак са се оформили отвесни стени. От тези откоси се стичат много водопади, като най-известния е Райското пръскало. Той е най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, с височина 124,5 м. На източния склон на масива на Ботев има два малки циркуса и снежници – следи от кватернерно заледяване.
Връх Ботев е обект за алпинизъм. По суровия си климат отстъпва само на връх Мусала, а по-силните си ветрове е на първо място в България. Почвите са планинско-ливадни, а върху тях виреят основно иглолистни гори и пасища. От животните се срещат благороден елен, мечка, кеклик, усойница. Ботев връх е включен в резервата „Джендема“, в който се срещат множество ендемични видове. Има метеорологична наблюдателница и телевизионна кула, както и няколко хижи и заслони.
Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печата е в метеорологичната станция.
